САМОВЪЗХВАЛЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; самовъзхваля̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Книж. Възхвалявам самия себе си, собствените си качества, постъпки и др. Основният извор за това е едно писмо на Лъв Хиросфакт, в което той се самовъзхвалява, като си приписва заслугата, че осуетил превземането на Солун от българите след плячкосването му от Лъв Триполит през 904 г. Л. Генова, НС (превод), 50. Всеки известен поет в класическата турска поезия се е самовъзхвалявал. Това е нещо обичайно. ГШУФХН, 2017, т. 28А, 84. Невежеството, което е некритично към себе си, което се самовъзхвалява, е черта, която се проявява у хора, които имат желание да се откъснат от своята родна среда, да се поставят по-високо от нея. ГСУБФ, 1942, т. 19, 160.